РЕАЛНА АБСТРАКТНОСТ 2

Фотография? Едва ли…

Така със сигурност би възкликнал някой пурист на непокътнатата откъм намеса художествена фотография, вероятно придружавайки възклицанието си с многозначително повдигане на вежди. И да, след като видим снимките на Соня Станкова, няма как да не си спомним за яростно отричания пикторализъм (а защо не и пиктор(е)ализъм?), възхваляван обаче и активно пропагандиран от един от най-големите фотографи на всички времена, Алфред Щиглиц. Но ако решим, че Соня Станкова се връща към практиките на пикторализма, дълбоко ще сгрешим, нейната цел е съвсем друга: не да доукраси реалността, а да сдвои в синтез различни реалности. Наблюдаваме всъщност два композиционни вида снимки в експозицията, които условно ще назовем „пейзажни“ и „фигурални“. Тях пък ще разделим на по два подвида – пейзажните на „ландшафт“ и „изглед“, фигуралните на „портрет“ и „собствено фигура“. Никоя не е еднообразна, никоя не предлага единствен обект на съзерцание, всички са сдвоени, смесени, комбинирани. Човешките фигури – с вълнови и флорални мотиви, от една страна, от друга – с архитектурно-скулптурни; ландшафтите – художническа палитра с произволно слели се и разлели се цветове, изгледите – с едва забележими човешки силуети, но и амалгама от архитектурни и природни реалии. Това, което ни показва Соня Станкова с тези толкова други от предишните ѝ творби снимки, е, че действителността не е една, че нищо от видимото не е еднозначно, едносмислово, еднобитийно; светът не е един, светът е много и тези много се взаимопреливат, за да покажат същия този свят в неговата многосъщностност. В някаква степен това са мистични снимки, които зад видимото показват множеството пластове на невидимото. Затова, ако решим да определим фото-стила на Соня Станкова, не бива да се сещаме за пикторализма, в ума ни трябва да влезе друго понятие – мултир(е)ализъм, тоест поглед върху света не като единичност, а като множественост. Множественост, която тя ни показва с неподправено умение и истински професионализъм.   

Митко Новков