Втори дубъл

Изложбата "Втори дубъл", показана в галерията за фотография SYNTHESIS, е от двадесет и пет черно-бели портрета, снимани в студио с голямоформатна камера, на негативни панхроматични фотоплаки с размер 9/13 см, които са сканирани, ретуширани и отпечатани на широкоформатен мастиленоструен принтер. Означава ли това, че изложбата е от фотографии? Не мисля. По-скоро това са пост-фотографии.

Или отначало...

"Втори дубъл" — изложба пост-фотографии на Соня Станкова Студийният портрет за спомен не съществува отдавна. Няма ги онези непривични и леко плашещи пространства, особено за децата, с предверия, касиери и затъмненото студио, в което влизаш като в рентгенов кабинет, дали ще те снимат на рентген или за спомен усещането бе подобно, нагласят те на определено място, казват ти не дишай, не мърдай и те снимат. Няма ги фотографите в работни манти, удостоверяващи специалния им статут на служители на институция, на която обществото бе присвоило функции и правила, с които да се съобразяваш.

Студиото винаги е било така респектиращо, защото то бе работилница за митове и без да го знаят, хората, които се снимаха, интуитивно го усещаха и затова заставаха по най-представителния и вероятно затова запомнящ се начин, предназначен за поколенията. Тази фотография не е за тях, тя е за децата и внуците, за да ги помнят, да ги поглеждат в албумите и припомнят общите си щастливи моменти от живота. И митовете започват своето съществуване от снимката за спомен. Не от онази за паспорт или друг някакъв документ, тя е служебна, временна, безсмислена за историята, снимката за спомен е в едно или две копия, по-голяма, с къдрава рамка, за документа е малка, десетина броя, в карета, като тиражи на пощенски марки.

В пост-фотографиите на Соня Станкова има бебе, деца, пионери и бригадири, младежи, възрастен циганин, приятели, колеги и непознати, монахиня, усмихващ се инвалид и други типажи като от каталог на Фелини за избор на статисти. Така различни и така еднакви във фотографското си подчинение на стъклото на камерата. В тях като в илюстрации за "Записките" на Барт се вижда твърдението за пресичането на четирите представи — пред обектива субектите са тези за когото се мислят; тези за когото искат да се представят; онези, както Соня ги вижда по време на втория дубъл и накрая онези, превърнати в обекти, с които си служи, за да покаже изкуството си. Фотостудиото е като машина на времето, хората в него са пътници, влизат, плащат такса, сядат, поглеждат в стъклото и излизат. И се придвижват в бъдещето, на непознати за тях разстояния в годините. В тази изложба на тридесетина години, а следващата спирка не я знаем. Истинската фотография е там, в емулсията на негатива, тя принадлежи на времето на щракването, на мига на сядането в студиото. В залата, пред публиката са двадесет и пет математически комбинации от милиарди числа, програмни и печатни интерпретации, които са възпроизвели времето и хората в него.

Затова тези портрети са пост-фотографии. Но в галерия SYNTHESIS”се оказва, че и ние се намираме във виртуална машина на времето, която този път се движи за нас в обратна посока, назад, към онова студио, тогава, когато зад обектива е била Соня Станкова.

доц. Никола Лаутлиев Пловдив, 1 март 2016